Olly Moss - posters

Gojin Ishihara - илюстрации

Наскоро попаднах на страхотна колекция от зашеметяващи илюстрации на Gojin Ishihara, чиито рисунки красят редица японски издания и книги през 70-те. Тъй като нямаше как да не я споделя, прилагам картинките сега, като първите 16 от тях са извадени от илюстрираната книга на японските чудовища (1972), в която са представени визуално съществата от легендите и фолклора на Япония, а останалите се появяват в различни публикации.

Enjoy.

- Kappa (river imp), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Jorogumo (lit. “whore spider”), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Kubire-oni (strangler demon), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Rokurokubi (long-necked woman), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Onmoraki (bird demon), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Nekomata (cat monster), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Tengu (bird-like demon), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Tenjō-sagari (ceiling dweller), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Enma Dai-O (King of Hell), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Kyubi no kitsune (nine-tailed fox), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Baku (dream-eating chimera), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Yurei (ghost), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Yamasei (mountain sprite), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Rashōmon no oni (ogre of Rashōmon Gate), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Waira (mountain-dwelling chimera), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Nure-onna (snake woman), Illustrated Book of Japanese Monsters, 1972


- Hell of Repetition (Illustrated Book of Hell, 1975)


- Burning Hell (Illustrated Book of Hell, 1975)


- Demons of the Orient (The Complete Book of Demons, 1974)


- The appearance of Satan (The Complete Book of Demons, 1974)


- Gorgon (Illustrated Book of World Monsters, 1973)


- Aliens in ancient Japan (Mysteries of the World, 1970)


- Alien (Mysteries of the World, 1970)


- Emergency Command 10-4 10-10 (sonosheet book, 1972)


- Emergency Command 10-4 10-10 (sonosheet book, 1972)


- Kaiketsu Lion-Maru (sonosheet book, 1972)


- Kaiketsu Lion-Maru (sonosheet book, 1972)


- Prehistoric man as modern-day baseball player (Prehistoric Man, 1970)


- Prehistoric man as modern-day wrestler (Prehistoric Man, 1970)


- Prehistoric man as modern-day security guard (Prehistoric Man, 1970)


- The secretary who spied for 18 years (from Spy Wars)


- World’s biggest glutton (World’s Greatest Wonders, 1971)


- Precognition of plane crash (Mysteries of the Body, 1973)



- Nostradamus (Psychics of the World, 1974)


- Frozen planet (Year X: End of the World, 1975)


Dark star gravity (Year X: End of the World, 1975)

Надзърване в човешката анатомия - музея "Vrolik" и свитъците Kaibo Zonshinzu

"The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp"- Rembrandt; 1632; Oil on canvas

Човешкото тяло е смахнат апарат, а начините,по които то функционира са обект на изследвания и въпроси от страна на любопитковци, чисти аматьори и пионери в областта на анатомията и науката.

В този пост разглеждаме музеят Vrolik, намиращ се в Амстердам и притежаващ може би най-голямата колекция стъкленици, пълни с плаващи мутации и бледи човешки части. Предлагам и малко илюстрации на Yasukazu Minagaki - японски физиолог от 19 век, който се заема със задачата да илюстрира и документира човешката анатомия, като за тази цел прави аутопсии и изучава телата на екзекутирани престъпници.
- - - - - - - - -

Музеят "Vrolik"е основан от холандските анатомисти Gerardus Vrolik и неговия син - Willem Vrolik - професори по анатомия в Амстердам със завиден колекционерски интерес, които в течение на кариерата си събират образци на бозайници и гръбначни и успяват да съставят невероятна частна колекция от над два хиляди екземпляра.

Gerardus Vrolik (1775–1859)




Willem Vrolik (1801–1863)


Колекцията им е съставена от телесни части, фетуси, скелети и гипсови отливки и има за цел да покаже различните аспекти на човешката и животинска анатомия, ембриология, патология и вродени аномалии. В основата на човешките екземпляри стои колекцията на J. Baart de la Faille - холандски професор по анатомия в университета на Грьонинген - придобита от Фролик-баща и наброяваща 60 човешки образци, фиксирани в 70% етанол и в бъдеще обработвани с 4% формалдехид.

След смъртта на Willem Vrolik, колекцията е закупена от граждански комитет и така през 1869 се появява Museum Vrolikianum, който с годините се разраства и добавя нови "попълнения". Последната добавка към експозицията си, музея получава през 1984-та, когато бившата болница ‘‘Wilhelmina Gas thuis’’ (WG) дарява на "Vrolik" колекция от образци с вродени аномалии и урогенитални патологични усложнения.

Колекцията на музея "Vrolik" има силно историческо, образователно и научно значение, но тя е и свидетелство за природното (не)съвършенство и щастието да нямаш два гръбначни стълба или три ръце.




И докато на запад едва през 1918-та година се появява Анатомията на Грей (нищо общо с телевизионния сериал, разбира се) - книга с голям принос и популярност в научните среди, пълна с доколо 1,200 анатомично издържани рекреации на човешките мускули, органи и кости - никой не си дава сметка, че на изток анатомията е опряла до високата аестетика един век по-рано (още през 1819-та), а именно - илюстрираните свитъци Kaibo Zonshinzu, зад които стои Yasukazu Minagaki - японски лекар поставил си за цел да пресъздаде нещо колкото естествено, толкова и причудливо.



За разлика от европейските анатомични илюстрации от това време, които имали склоността да изобразяват трупът като нещо живо, лишено от болка (и често в някакъв силно естетизиран вид телесна поза - напомняща за древногръцки произведения на изкуството), то японските такива показвали самата кръв и секрети, стичащи се от смъртно бледните лица на мъртъвците.


Фактът, че телата използвани в научните аутопсии в периодът Edo на апонската история, принадлежат на отвратителни престъпници, екзекутирани чрез обезглавяване, добавя още повече страховитост към свитъците.



Според библиотеката на университета Keio (където в момента се съхраняват илюстрациите), двата свитъка съдържат 83 изображения основани на наблюденията на Minagaki на над 40 тела. Смята се, че те са най-добрата колекция от ранни анатомични рисунки, създадени в Япония през 19-ти век.



Първият свитък дори съдържа написан комплимент от Philip von Siebold - германския лекар, почитан като първия европеец, преподаващ западна медицина в Япония. Изглежда той бил впечатлен от качеството на илюстрациите, когато ги разглеждал през 1826-та година.


В бележката на Siebold на холандски пише: "Това анатомично изследване е изпълнено с огромно усърдие и следователно трябва да постигне голямо признание."



През 2003-та година, японското министерство на културата определя Kaibo Zonshinzu като важна културна собственост, като изтъква, че свитъците и илюстрациите, които са били създадени въз основа на действително наблюдение и изучаване, и които сe основават на холандската анатомична ерудиция и начетеност, ясно демострират нивото на знания, с които японската медицина е разполагала през периодът Edo.