През 1920 година Германия изживява колапса на своята мега идея. Деградиращото, сифилизирано от душевна гнилост общество се изражда, търсейки бягство от погрома на войната, а животът в големите градове се насища със грозни сцени, преобръщащи дори самия ваймарски идеализъм. В тази пропаст на "междуцарствие" твори и Георг Грос, един от новите бунтари, чието време на послания е настъпило навсякъде в задушената от иприт и покрита с телени ограждения Европа. Първоначално ентусиазиран, Грос се записва в армията, но впоследствие отваря очите си към разочарованието и след кратко хоспитализиране през 1915 бива уволнен. Оттук насетне, до заминаването му в Америка, Грос се вкопчва в грубото, сатирично и изкусно-цинично изобразяване на Ваймарската Република. Едри бизнесмени, ранени войници, проститутки, престъпления и оргии - субективната му палитра прелива от цвят и гротеска и по необясним начин завладява съзнанието все повече и повече, с всяка минута, в която то поглъща симбиозата между кубизъм и футуризъм, действаща по специален начин на мислите, а и на сетивата.
През 1932 година, Георг Грос се установява трайно в Съединените Щати, където решавайки да скъса с миналото си и да започне отначало, променя стила и същността на творчеството си. На мястото на ранната си корозивна визия за града, той поставя както портретирането на голотата, така и пейзажите. В края на краищата, въпреки американското си гражданство, той решава да се завърне в Берлин, където през 1959 година, след пиянска нощ, умира от травми причинени от падане.
Georg Groß - "The Eclipse of the Sun" - 1926За линията Георг Грос казва:
"Линията не съществува в природата. Линията е изобретение на човека, каквото е и рисуването. Линията, рисуването и писането са взаимно свързани. Почеркът и другите дескрептивни елементи, които често придружават рисунките на старите майстори нямат независим живот, какъвто има писането спрямо самото рисуване - те изграждат част от цялата концепция, от целия смисъл. Идеята е добре илюстрирана в определени творби на велики художници като Дюрер, Мантеня, Алтдорфер... Тя е още по-зашеметяващо илюстрирана и в ориенталския начен на рисуване, където линия и писание се сливат за да оформят неразривно цяло.
Трябва да има причина за изобретяването на линията. Да, тя е показател за този, който би се гмурнал в безформието, което ни обкръжава от всички страни; показател, който ни води до признаването и зачитането на формата, измерението и вътрешното значение. Линията е подобна на нишката, която Ариадна дава на Тезей, преди той да навлезе в мистериозните кътчета на Лабиринта. Линията ни напътства когато ние влизаме в Лабиринта на безбройните, милиони обекти, които са навсякъде около нас. Без линията скоро бихме се загубили и никога не бихме имали шанса да намерим изхода от лабиринта. Нека следим линията тогава, независимо накъде води тя. Тя може да ни води до нещо конкретно и точно - пейзаж или човешко лице и фигура. Или може да ни заведе до подсъзнателното - вселената на фантазийте, където вкусовете и въображението летят свободно на воля."
Georg Groß-"Suicide"-1916
