"The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp"- Rembrandt; 1632; Oil on canvas Човешкото тяло е смахнат апарат, а начините,по които то функционира са обект на изследвания и въпроси от страна на любопитковци, чисти аматьори и пионери в областта на анатомията и науката.
В този пост разглеждаме музеят Vrolik, намиращ се в Амстердам и притежаващ може би най-голямата колекция стъкленици, пълни с плаващи мутации и бледи човешки части. Предлагам и малко илюстрации на Yasukazu Minagaki - японски физиолог от 19 век, който се заема със задачата да илюстрира и документира човешката анатомия, като за тази цел прави аутопсии и изучава телата на екзекутирани престъпници.
- - - - - - - - -
Музеят "Vrolik"е основан от холандските анатомисти Gerardus Vrolik и неговия син - Willem Vrolik - професори по анатомия в Амстердам със завиден колекционерски интерес, които в течение на кариерата си събират образци на бозайници и гръбначни и успяват да съставят невероятна частна колекция от над два хиляди екземпляра.
Gerardus Vrolik (1775–1859)
Willem Vrolik (1801–1863)Колекцията им е съставена от телесни части, фетуси, скелети и гипсови отливки и има за цел да покаже различните аспекти на човешката и животинска анатомия, ембриология, патология и вродени аномалии. В основата на човешките екземпляри стои колекцията на J. Baart de la Faille - холандски професор по анатомия в университета на Грьонинген - придобита от Фролик-баща и наброяваща 60 човешки образци, фиксирани в 70% етанол и в бъдеще обработвани с 4% формалдехид.
След смъртта на Willem Vrolik, колекцията е закупена от граждански комитет и така през 1869 се появява Museum Vrolikianum, който с годините се разраства и добавя нови "попълнения". Последната добавка към експозицията си, музея получава през 1984-та, когато бившата болница ‘‘Wilhelmina Gas
Колекцията на музея "Vrolik" има силно историческо, образователно и научно значение, но тя е и свидетелство за природното (не)съвършенство и щастието да нямаш два гръбначни стълба или три ръце.
И докато на запад едва през 1918-та година се появява Анатомията на Грей (нищо общо с телевизионния сериал, разбира се) - книга с голям принос и популярност в научните среди, пълна с доколо 1,200 анатомично издържани рекреации на човешките мускули, органи и кости - никой не си дава сметка, че на изток анатомията е опряла до високата аестетика един век по-рано (още през 1819-та), а именно - илюстрираните свитъци Kaibo Zonshinzu, зад които стои Yasukazu Minagaki - японски лекар поставил си за цел да пресъздаде нещо колкото естествено, толкова и причудливо.
За разлика от европейските анатомични илюстрации от това време, които имали склоността да изобразяват трупът като нещо живо, лишено от болка (и често в някакъв силно естетизиран вид телесна поза - напомняща за древногръцки произведения на изкуството), то японските такива показвали самата кръв и секрети, стичащи се от смъртно бледните лица на мъртъвците.
Фактът, че телата използвани в научните аутопсии в периодът Edo на апонската история, принадлежат на отвратителни престъпници, екзекутирани чрез обезглавяване, добавя още повече страховитост към свитъците.
Според библиотеката на университета Keio (където в момента се съхраняват илюстрациите), двата свитъка съдържат 83 изображения основани на наблюденията на Minagaki на над 40 тела. Смята се, че те са най-добрата колекция от ранни анатомични рисунки, създадени в Япония през 19-ти век.
Първият свитък дори съдържа написан комплимент от Philip von Siebold - германския лекар, почитан като първия европеец, преподаващ западна медицина в Япония. Изглежда той бил впечатлен от качеството на илюстрациите, когато ги разглеждал през 1826-та година.
В бележката на Siebold на холандски пише: "Това анатомично изследване е изпълнено с огромно усърдие и следователно трябва да постигне голямо признание."
През 2003-та година, японското министерство на културата определя Kaibo Zonshinzu като важна културна собственост, като изтъква, че свитъците и илюстрациите, които са били създадени въз основа на действително наблюдение и изучаване, и които сe основават на холандската анатомична ерудиция и начетеност, ясно демострират нивото на знания, с които японската медицина е разполагала през периодът Edo.
Няма коментари:
Публикуване на коментар